Долно Луково
Област: Хасково
История
Богата е историята на село Долно Луково. В миналото то наброява 70 къщи с около 320 жители. През 1958 година започва масово изселване на местното население. След това там се заселват жители от Крумовградско . Днес жителите на Долно Луково са около 112 души. Докато през Възраждането основният поминък е пашкулопроизводството и зеленчукопроизводството, сега поминъкът е тютюнопроизводство и сусамопроизводство.
Църквата „ Св. св. Константин и Елена “ е построена в 1806 година изцяло с дарения. Издигната е за броени дни за да се спази султанския указ, че духовен храм с изграден покрив не се разрушава. Градежът на църквата е от плоски речни камъни. Построена е под формата на селскостопанска постройка. Тя няма камбанария и до 1950 година дървено клепало, окачено на висок дъб до храма, възвестявало на миряните за молитва.
През 1896 година в центъра на селото е издигната голямата трикорабна базилика „ Свети Архангел Михаил “, до която е камбанарията. От 1992 година черквата „Св. св. Константин и Елена“ е обявена за паметник на културата.
Върху вградена на пода пред олтара каменна плоча има надпис на гръцки с имената на ктиторите на храма - поп Димо, Милоулу, Христо, Гемиджоулу Вълчо и датата на освещаването 16 март 1806 година. В женското отделение има още една плоча с надпис. Интериорът е украсен с дърворезби и стенописи от неизвестни майстори.
Иконостасът е реставриран през 1970-те години от художник-реставратора Любомир Радев, а стенописите са реставрирани през 90-те години от художник – реставратора Стефан Аенски.
Църквата „ Св. св. Константин и Елена “ е построена в 1806 година изцяло с дарения. Издигната е за броени дни за да се спази султанския указ, че духовен храм с изграден покрив не се разрушава. Градежът на църквата е от плоски речни камъни. Построена е под формата на селскостопанска постройка. Тя няма камбанария и до 1950 година дървено клепало, окачено на висок дъб до храма, възвестявало на миряните за молитва.
През 1896 година в центъра на селото е издигната голямата трикорабна базилика „ Свети Архангел Михаил “, до която е камбанарията. От 1992 година черквата „Св. св. Константин и Елена“ е обявена за паметник на културата.
Върху вградена на пода пред олтара каменна плоча има надпис на гръцки с имената на ктиторите на храма - поп Димо, Милоулу, Христо, Гемиджоулу Вълчо и датата на освещаването 16 март 1806 година. В женското отделение има още една плоча с надпис. Интериорът е украсен с дърворезби и стенописи от неизвестни майстори.
Иконостасът е реставриран през 1970-те години от художник-реставратора Любомир Радев, а стенописите са реставрирани през 90-те години от художник – реставратора Стефан Аенски.
География
Селото е разположено в най-южната част на България, в непосредствена близост с Гърция. Въпреки незначителната надморка височина и широката долина на река Бяла релефът е планински със стръмни склонове обрасли с естествени дъбови гори. Климатът е средиземноморски – с мека пролет и дълга и топла есен, горещо и сухо лято и слънчева и дъждовна зима. Максимумът на валежите под влияние на средиземноморските циклони е през зимата (февруари). Вегетационният период е сред най-дългите в страната.
Басейнът на Бяла, десен приток на Арда, е разположен в най-южната част на България. Оттокът на реката се формира под въздействие на средиземноморския климат, като се колебае в много широки граници. Коефициентът на вариация на оттока при Долно Луково е много висок – 0,616, както и коефициентитът на асиметрия – 1,785. Модулът на оттока е нисък поради незначителната надморска височина – 11,7 л/сек на кв. км. Месечният минимален отток на Бяла при Долно Луково става почти нула в края на лятото (септември), поради средиземноморкото климатично влияние. Леките песъчливи почви благоприятствуват бързото отцеждане на дъждовните води. При максимален отток (февруари) Бяла се превръща в голяма река, отнася мостове, формира широки меандри. Високите води на Бяла спрели първоначално дори победния ход на Калоян към Димотика. Възпрепятстван от огромния разлив на Бяла, Калоян се оттеглил в крепостта Лютица и предприел мелиоративни мерки за отклоняването на реката преди окончателно да завладее Димотика (1205-1207).
Землището е богато на подпочвени води – от терасите на Бяла и карстови.
В непосредствена близост до Долно Луково се намира Прилепната пещера (Прилепова дупка) с дължина 15 м и денивелация 5 м.
Поминъкът на населението се формира традиционно от земеделието. Отглеждането на сусам е най-екзотичният подотрасъл, запазен и до днес. Местната кооперация отглежда сусам на 70 дка. За да се постигнат високи добиви от сусама, от голямо значение е сеитбата. Тя се извършва на ръка. Възрастни хора разказват, че от шепа сусамово семе трябва да се направят най-малко 36 хвърляния в нивата. Сеитбата се прави при залез слънце през късна пролет. Ивайловград е едно от малкото места в страната, където все още работи таханджийница.
В землището на селото се отглеждат още тютюн, грозде, овощия. Запазени са въглищарството , бъчварството, железарството, налбантството, бояджийството, медникарството, керемидарството, каменарството, яхнаджийството – маслопроизводството, домашните занятия, винопроизводството и др.
В тези южни земи се формира първият в страната бубарски микрорайон. Благоприятното съчетание от средиземноморски климат и плодородни почви по долината на р. Бяла, определят отличните условия за виреенето на черничевата култура, употребявана за храна на копринените буби. А икономическите предпоставки са свързани с близостта на цветущите бубарски и копринени центрове Одрин, Димотика и Софлу в миналото. Бубарството тук се запазва до към 1980. Днес единствени неми свидетели за богатите бубарски фамилии в началото на ХХ век са големите, сега пусти, бубарски къщи в Долно Луково и съседните села – Одринци, Сив кладенец, Мандрица и Горно Луково.
В миналото между общностите на Долно и Горно Луково и Суфли са съществували оживени търговски взаимоотношения, базирани на отглеждането на буби и производството на коприна по стари и уникални занаятчийски методи.
Басейнът на Бяла, десен приток на Арда, е разположен в най-южната част на България. Оттокът на реката се формира под въздействие на средиземноморския климат, като се колебае в много широки граници. Коефициентът на вариация на оттока при Долно Луково е много висок – 0,616, както и коефициентитът на асиметрия – 1,785. Модулът на оттока е нисък поради незначителната надморска височина – 11,7 л/сек на кв. км. Месечният минимален отток на Бяла при Долно Луково става почти нула в края на лятото (септември), поради средиземноморкото климатично влияние. Леките песъчливи почви благоприятствуват бързото отцеждане на дъждовните води. При максимален отток (февруари) Бяла се превръща в голяма река, отнася мостове, формира широки меандри. Високите води на Бяла спрели първоначално дори победния ход на Калоян към Димотика. Възпрепятстван от огромния разлив на Бяла, Калоян се оттеглил в крепостта Лютица и предприел мелиоративни мерки за отклоняването на реката преди окончателно да завладее Димотика (1205-1207).
Землището е богато на подпочвени води – от терасите на Бяла и карстови.
В непосредствена близост до Долно Луково се намира Прилепната пещера (Прилепова дупка) с дължина 15 м и денивелация 5 м.
Поминъкът на населението се формира традиционно от земеделието. Отглеждането на сусам е най-екзотичният подотрасъл, запазен и до днес. Местната кооперация отглежда сусам на 70 дка. За да се постигнат високи добиви от сусама, от голямо значение е сеитбата. Тя се извършва на ръка. Възрастни хора разказват, че от шепа сусамово семе трябва да се направят най-малко 36 хвърляния в нивата. Сеитбата се прави при залез слънце през късна пролет. Ивайловград е едно от малкото места в страната, където все още работи таханджийница.
В землището на селото се отглеждат още тютюн, грозде, овощия. Запазени са въглищарството , бъчварството, железарството, налбантството, бояджийството, медникарството, керемидарството, каменарството, яхнаджийството – маслопроизводството, домашните занятия, винопроизводството и др.
В тези южни земи се формира първият в страната бубарски микрорайон. Благоприятното съчетание от средиземноморски климат и плодородни почви по долината на р. Бяла, определят отличните условия за виреенето на черничевата култура, употребявана за храна на копринените буби. А икономическите предпоставки са свързани с близостта на цветущите бубарски и копринени центрове Одрин, Димотика и Софлу в миналото. Бубарството тук се запазва до към 1980. Днес единствени неми свидетели за богатите бубарски фамилии в началото на ХХ век са големите, сега пусти, бубарски къщи в Долно Луково и съседните села – Одринци, Сив кладенец, Мандрица и Горно Луково.
В миналото между общностите на Долно и Горно Луково и Суфли са съществували оживени търговски взаимоотношения, базирани на отглеждането на буби и производството на коприна по стари и уникални занаятчийски методи.
Събития
Храмов празник на църква „Св. св. Константин и Елена“ – 21 май.
Личности
Яни Костадинов (1872 – ?), български революционер Костадин Хасърджиев (1861 – ?), български революционер от ВМОРО
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
